Оскари 2021! Диктатура на нисшите!

Каква нощ само! Не помня да съм стояла будна до сутринта от обществено вълнение от 94-а насам. А да се вълнуваш за чужд успех като за свой е… принадлежност! Това, което Мария Бакалова ни причини до 5 сутринта беше усещането, че сме едно цяло. А Фейсбук само го мултиплицира. Казват, че в пандемията хората полудявали от самота и несигурност. Аз пък се чувствах сякаш съм на “Уембли” и стотици хиляди скандираме името на Мария. Сърцето ми прескачаше, ходилата ми се вледениха и то без да се налага да ставам от леглото. Благодаря ти, мило момиче, за този вълшебен махмурлук!

За филма и ролята й писах пространно и страстно. Ето ви линка да не повтарям пак. https://irinadiamant.com/мария-ти-си-школа/

Друго е важно сега. И без статуетката, Мария е явлението на годината! Големият пробив! Да оставим нашите смешни, някой ще каже провинциални вълнения. Това 24-годишно момиче свърши нещо епохално. Яви се на кастинг, хвана автобуса от Бургас и се озова там горе. В момента, в който я видях с разкошния тоалет, бляскава и уверена на червения килим разбрах, че… край! Преходът приключи. Едно българско момиче се нареди като равна с първите. С талант! Без комплекси, без страх, без да угодничи, без да се тупа по гърдите и без да проси милост.

Вече нямаме оправдание, няма причини да хленчим, че светът е срещу нас и рептили ни мътят водата. Мария успя, вие какво чакате!?

Жалко само, дето случи на куца церемония, но това е бъдещето, свиквайте! Няколко бързи извода! Вчера ми дойдоха свидни гости от Ел Ей и разправят страхотии. Големите кина затварят, емблемите на Холивуд вече ги няма. Динозаврите измират, падат със страшен тътен насред “Сънсет”. И няма връщане назад. Прекрачихме в ерата на стрийминг платформите и аз съм много окей с това. Киното винаги е било много лично, интимно преживяване, на което искам да се отдам като при правенето на любов… в абсолютния комфорт на дома си. Да споделям емоции не значи да споделям миризми и звуци със съседа по седалка.

Да ви кажа с кое не съм окей. Навлизаме в ерата на това, което Никита Михалков нарече “морален бяс”. Аз ще отида още по-далеч и ще го нарека морална диктатура. Големият грях на Холивуд беше, че създаде боговете и богините, които цяло столетие гледахме от низините. Гледахме ги там горе на Олимп и единственото, което мислехме е… никога няма да бъдем като тях. Те са богове, ние сме нищожества. Изведнъж Холивуд полудя и реши да изкупи този свой първороден грях. Събори идолите от пиедестала на съвършенството и реши да възкачи на тяхно място човекът от кал. Тези Оскари са диктатура на пролетариата на нисшите. Холивуд чете Библията буквално и последните настина са първи днес. Болните, бедните, грозните, отхвърлените, различните, слабите… тези, за които нямаше място на екрана. Кой да се погрижи за тях ако не Холивуд. Убедена съм, че намеренията са добри, но както знаем пътят към Ада е постлан с добри намерения. Навлязохме в нова ера и ще трябва да бъдем превъзпитани. А превъзпитанието е болезнен процес. Да, ще боли. Да изгледаш всичките 8 заглавия, номинирани тази година в категорията за най-добър филм е физическо изпитание. До сега не съм срещнала нито един член на Академията, който да е успял. Аз също не успях. И си признавам. Толкова болка, страдание, ужас, мъка и скръб събрани на едно място не са по силите ми. Светът е пълен с тях, но аз нямам нужда да си ги инжектирам венозно. Достатъчно ми е да отваря български вестник и да прочета за майка и дъщеря, скочили от седмия етаж на нашата си земя на номади. Нямам нужда да гледам два часа как Франсис Макдорманд потъва в бездната на отчаянието,  за да изживея катарзис. Не ме бичувайте, не ме наказвайте, не ми размахвайте титаничния й талант, за да ме научите какво е добро и зло. И не ми пращайте китайка, облечена като работничка на оризова плантация, за да разбера, че не само красивите и сексапилните жени са достойни за възхищение. Да, знам, че има милиарди хора по света, които още не са го разбрали, но точно тях няма да превъзпитате. Тези филми никога няма да стигнат до тях. Искам да ви видя как ще научите на състрадание милиардите последователи на Кардашиянките и Николетите.

Това, което Холивуд върши пред очите ни е опит да пренареди веригата на човешкия геном. Досега човечеството имаше нужда от идеала на красотата, за да се размножава. В новия световен ред, който се зачева пред очите ни, красотата ще е в болката на отхвърлените. А добрия стар секс… не знам, не знам какво ще става с него!

Но да не драматизираме излишно. Все още се намират няколко читави заглавия, които можете да изгледате, гушнати с детето на дивана. Да се посмеете, да поплачете, да пострадате, да се позамислите, но не непременно да потънете в черната дупка на всемирната скръб. Ето и моят списък със заглавията, които не бива да пропускате.

“Моят учител октоподът”… не съм вярвала, че ще се спукам от рев на документална лента за невъзможната любов между мъж и октоподка. Казвам ви новият световен ред иде, но има и неочаквано приятни страни. Такова внезапно, нежно, спиращо дъха откровение за дълбоката, забравена, изначална връзка между човека и природата… Познавам хора, които след този филм вече не могат да ядат октопод на скара.  

“За душата”… така, както рева на документални филми, мога да рева само на анимационни. Ювал Харари твърди, че до средата на века компютрите напълно ще разшифроват алгоритъма на човешките емоции и тогава ще станем напълно подвластни на изкуствения интелект. Е, “За душата” е абсолютното доказателство, че сме на път да загубим своята емоционална автономност. Без актьори, само с правилната история и картинки анимационните герои могат да ни докарат до състояние, за които хилядолетия на човека му бяха необходими други човеци. Е, сега можем и без тях.

“Още по едно”… не случайно датчаните са най-щастливите хора в Европа, дори и когато са нещастни. Дълбоко, но не черно, нежно, но не лигаво, хващате за гърлото, но не за да те удуши. Бе, скандинавска работа! И то от баш майстора – Томас Винтерберг!

Айде, стига ви толкова за тази година. Отивам да си направя още едно кафе, че съм спала само два часа. А имам да хейтя и Бойко! Че по нашата земя на номади скоро ще останат само надгробните камъни.


2 коментара за “Оскари 2021! Диктатура на нисшите!

  1. Подравления за написаното.
    Поздравления за това вълшебно момиче, Мария Бакалова.
    Преходът наистина завърши, но не в наша полза. Трябва да започваме отново. Като Мария.
    Трудно е с такъв съсед на изток, който ни смята за задунайска губерния, но може и трябва да го започнем отново. Толкова велики българи са го правили и са са се преборили и са направили България от племе една горда държава през 1908г.
    Сега Мария ни прочу по целия свят.
    Само това с “диктатурата на пролетариата” ме стряска, ама какво да правиш, всички носим отпечатъка на 50 съветска окупация.
    Здраве и усмивки.
    Христос Възкресе.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Други статии:
ПРЕДИШНА СТАТИЯ: СЛЕДВАЩА СТАТИЯ: