Пътеводител из сериалите за начинаещи

• 

• 

• 

• 

Изборите свършиха, „Игра на тронове“ свърши,
баловете даже свършиха (слава Богу), лятото обаче още не е почнало, така че преди да изпаднете в тронова абстиненция или просто си търсите нов сериал, за който да се закачите, щото няма какво да се лъжем сериалите са си новата дрога… споко! Има. Има живот и след „Игра на тронове“. Има един куп сериали, с които можете да се надрусате. Някои действат като веселата марихуана – пада голям смях, други са като екстази, направо не усещаш как нощта е излетяла с едно мигване, има и такива като кокаин – държат те будни до сутринта. Това са дрогите, които аз лично съм опитвала. А аз обичам да пиша за неща, които съм опитвала и за сериали, които съм гледала. 

(Мамо, ти нали все казваш, че добър журналист не се става във факултета по журналистика, а във факултета на живота. Е ми как да пиша за неща, които не познавам!? А освен това марихуаната вече си е напълно законна в щатите.)

Като казах наркотици и сериали… Любимият ми футурист, историк и анализатор на човешката природа Ювал Харари твърди, че това е бъдещето на човека. Нарича се дефицит на смисъла. 

Основните нужди на човечеството са на път да бъдат задоволени. Гладът в световен мащаб е почти в миналото и ако го има той е резултат от лошо управление, твърди Харари. Нещо повече. Статистиката показва, че днес харчим повече пари за диети и системи за отслабване, отколкото за храна. Епидемиите от заразни болести също са в историята. До към 2050 година роботите ще изтласкат от пазара на труда голяма част от народонаселението и така ще се роди класата на „ненужните“. Ще заживеем в пост работещ свят. Наред с „безполезните“ ще се появи и елита на асмъртните. Те няма да се безсмъртни, защото винаги някой може да им отсече главата с мачете (примерно), но с достатъчно пари ще могат да си купят микроскопични роботчета, които да щъкат из телата им и да предупреждават ако се задава болест. (Представете си Цветан Цветанов или Пеевски асмъртни. Мда, доста зловещ свят се очертава). 

Та, значи работа няма да има, щото почти всичко ще се върши от роботи (с изключение на творческите професии, за които все още не е изобретен алгоритъм. Мдааа, роботите могат да ви измият банята, но още не са измислили как да ви забавляват и да ви обясняват света), храна ще има за всички, животът се удължава, за някои до безкрай, и ние к’во ще правим с това излишество от свободно време? Точно такааа, видео игри, сериали, папане и напушване. Или както 4-годишната ми дъщеря нарича гальовно тази схема Ам и Глед. Тя, схемата хляб и зрелища, е стара, колкото света, но сега светът е по-гладен от всякога за … съдържание.

Баба ми Дана, лека ѝ пръст, така и не позна този дефицит на смисъла, защото до сетния си дъх беше заета. Към края вече се оплакваше, че не ѝ се живее, защото очите ѝ отслабнаха и не можеше да чете и да плете на една кука, а телевизия не ѝ се гледаше. Седенето без работа е това, което я уби. На 90! Но баба ми беше една щастлива жена. Тя бе построила социализма и ТКЗС-то с двете си ръце. Цял живот на нивата, истински боен другар на дедо ми Петре по пътя към светлото бъдеще. Баба ми беше с остър ум, четеше и анализираше Ана Каренина, плетеше чорапи, отгледа 7 внуци, погреба дядо ми на 50 години и продължи след него още 40. Защото беше заета, имаше идеали и задачи.

За нас, мили деца, не съм много сигурна дали ще имаме този късмет. Затова давайте да се залавяме за сериалите. 

„Игра на тронове“!

Аз лично дълго време се съпротивлявах на „Игра на тронове“. Просто нямах сили да гледам глупотевини за дракони и цици. Обаче миналата година вече не издържах на натиска на децата на мъжа ми Майкъл и Елинор, възпитаници на университети от Бръшлянената лига. Той на 25 вече адвокат със специалност по кибер право, тя на 26 скоро ще стане доктор по еволюционна биология с диплома от Колумбийския университет, молависе. Срамота, викат, ти и баща ни сте единствените хора около нас, които не сте гледали Game of Thrones. Факт. В Лос Анджелис, когато тръгваше нов сезон улиците се изпразваха, почти като с „На всеки километър“ на времето у нас. И тогава човек можеше да отиде на ресторант, за който иначе трябваше да се чака с месеци. Та започнах да го гледам едва миналата година с чисто научна цел. И не се спрях, докато не излапах всичките 7 сезона. Направо си се натъпках с „Игра на тронове“. В този смисъл ако трябва да го сравнявам с наркотикGOT е като любимия ми… Най-любимия ми от всички наркотици… Баница със сирене. Не се смейте. Баницата със сирене е коварен опиат. Само изглежда безобиден, но съдържа глутен и казеин, за които е доказано, че въздействат на мозъка пристрастяващо. Ох, колко пристрастяващо само действат! И въпреки, че от нея дебелея и оглупявам не мога да се спра с едно парче, докато не излапам цялата баница. Е така беше и с ИНТ. Но трябваше. Как иначе да разбереш света, в който живееш ако не знаеш какво го вълнува. 

Успехът на Game of Thrones в Америка специално идва от тази неустоима комбинация от цици,  дракони и зомбита. Да, в някои щати да видиш цици да се развяват на свобода е също толкова вероятно, колкото да видиш дракони да летят в небето. Аз лично още при първото ми стъпване на американска земя за малко щях да бъда депортирана от щата Луизиана… задето си разкопчах горнището на банския на басейна по сред бял работен ден при положение, че в радиус от 20 километра нямаше джан-джун  жива душа. Обаче бдителни стожери на южняшкия морал ме докладваха и след 10 минути вече бяха успели да информират мъжа ми, който в почти прединфарктно състояние се разпени по телефона, че това не ми е Европа и тука хората не ходели голи на обществени места. Та представете си кой американец може да устои на сериал, в който на рояци летят дракони и цици. Всичко това е обилно гарнирано с насилие. И за десерт поднася от любимите му зомбита. Така че американците са ми ясни. 

Но истински шок беше за мен да открия съвсем случайно, че и снаха ми – 40 и кусур годишна здравомислеща, достопочтена разложенка, служителка на държавната администрация също е била дълги години на “Игра на тронове”. Против волята на брат ми! Ако бях разбрала, че е взимала хероин, щях по-малко да се изненадам. 

Много ми е тъпо, вика, че свършиха „Игра на тронове“. И Джон защо я уби сега?! Добре че поне оня рижичкия го чакаше при стената. Ма много тъпо свърши за него. Пак в студа при ония с кожите, без жена, семейство… Туш! Ето това е сериалът на нашето време, щом може да владее умовете на Цецка от Разлог и Елинор от Ел Ей. 

Да, GOT ни потапя в един нереален свят, далеч от нашите тревоги и това е силата му. Но не тъгувайте! В Netlix, Prime Video, HBO, Hulu,Мулу и квотсесетишкато хапченца наредени в аптека ви очакват още безброй, безброй светове. Ето някои от любимите ми. 

„Фауда“/ Fauda! Кокаина на сериалите.

Гледали ли сте израелски сериал?! Суров, неподправен, въздействащ, в който ченгетата се играя от истински мъже, а не от напомадени лигльовци. Мда, израелците са номер едно в IT и тайните служби. Е сега вече си имат и сериал, който ни разказва защо. Фауда на арабски означава хаос. Това е кодът, който израелските спец части използват, когато някоя мисия се оплеска. А при тях като се оплеска нещо хвърчат ръце и крака. И въпреки това в сериала насилието е направо като в детски филм в сравнение старантиновските фонтани от мозък и кървища в „Игра на тронове“. Но пък има драма, напрежение, любов, страст и неочаквани обрати. Самият изпълнител на главната роля Лиор Раз е бил част от израелските спец части. То реално няма здрав израелец, който да не е бил в поне една война. И дами, да ви кажа, този ръси такъв натурален сексапил, какъвто по нашите ширини, населени с нацепени батки, вече не се среща. То да беше само той. Целият кастна „Фауда“ пращи от тестостерон. Искрено завиждам на тези, които още не са го гледали. Чакат ви 3 спиращи дъха сезона. И това е само началото, защото сериалът е подпалил света. Има го с всевъзможни субтитри, даже и с български. 

„Великолепната мисис Мейзъл“/ The Marvelous Mrs. Maisel! Марихуаната на сериалите!

От смешната, не, от приспивателната. 

Това е най-остроумният, най-забавният, най-свежият и най-зареждащият сериал от „Сексът и градът“ насам, само че става и за мъже. С моя се спукваме от смях. А той мрази „Сексът и градът“. Както повечето мъже.

Пак сме в Голямата ябълка, но през 50-те и се въртим около живота на една еманципирана, независима, позитивна, умна, сексапилна (Какви цици има тая жена… Истински!) домакиня, която внезапно открива таланта си настендъпкомедийна актриса. Красиви костюми от женствената следвоенна епоха, идиличен Ню Йорк, блестящ хумор и съвършен актьорски ансамбъл. Абе, с две думи чийзкейк с марихуана е забъркала тази Ейми Шърман-Паладино.Гениален мастършеф на комедийните сериали.А черешката на чийзкейка – очарователната Рейчъл Броснахан. Двата сезона се излапват за нула време.

Докато сме на женска вълна. „Големи малки лъжи“/Big Little Liesе също центриран около женски образи и вълнения, но става за гледане и с мъже. А това си е предимство, защото не са много сериалите, които човек може да гледа с мъж. Тук драмата се върти в една от най-разглезените отсечки от калифорнийското крайбрежие, та ако не друго може да изплакнете очи с богати и красиви жени, терзаещи се на фона на луксозни къщи и разкошни гледки. Положението е малко богатите също плачат, но добре написано и много добре изиграно. А от втория сезон, който тръгва до дни, в този бляскав дамски клуб редом до Никол Кидман и Рийз Уидърспуун се включва и Мерил Стрийп. Сама по себе си причина да се гледа „Големи малки лъжи“. 

“Панаир на суетата”. Костюмните драми са ми слабост. Особено ако са по класическо произведение, какъвто е случаят с “”Панаир на суетата”. И Беки Шарп е отново брюнетка, да ме прощава Рийз Уидърспуун. А Оливия Кук, свежо британско откритие, се справя чудесно с ролята на викторианска златотърсачка. Чудни костюми и декори, автентичен английски акцент и приятен актьорски състав – истинска наслада за окото. Жалко само, че е един сезон. Но смее ли някой да донапише “Панаир на суеатата”!

За да не кажете, че ви препоръчвам само женски лъскавки сериалчета ще ви обърна внимание на явлението „Разказът на прислужницата“/The Handmaid’s Tale. Първите два сезона отнесоха де що награди имаше. Третият се задава на 3 юни. Този обаче не е от сериалите, които се изпиват на екс. За такава мрачна, зловеща, но поглъщаща дистопияси трябват здрави нерви и дълги свободни вечери. Злокобният разказ уцелва право в десетката всичките ни съвременни страхове и кошмари. Така че сипете си по едно малко или се обадете на приятел преди да го почнете. 

Айде, като за начало стига толкоз. Имате голямо домашно. Наесен пак ще преброим сериалите. 

P.S.

Чух, че „Чернобил“ задминал „Игра на тронове“. Сигурна съм обаче не мога да се прежаля да си гледам социалистическите ужаси на яве. 

Гледах и пилотния епизод на „Параграф 22“. Става. Но за да изгледам целия сезон ще трябва времето много да се развали, че да имам сериозна причина да се застоя пред телевизора чак толкоз. 

P.S.

Ако още не сте чели нищо от Ювал Ноа Харари хуквайте презглава да си купите Sapiens. Кратка история на човечеството и Homo Deus. Кратка история на бъдещето. Послешсиговорим!