5-те заглавия, които не бива да пропускате през 2016-а

И без да е номиниран за 6 „Оскар“-а Spotlight („Прожектор“) пак щеше да е моят фаворит за 2016 г. Защото е от филмите, които осмислят целия този раздут, лъскав и претенциозен балон, наречен Холивуд. Няма специални ефекти, няма разтърсващо актьорско присъствие (въпреки двете номинации за поддържаща мъжка и женска роля), но има една голяма история. И голяма дързост да поставиш в светлината на прожектора болезнената тема за педофилията сред католическите свещеници. Макар Spotlight да разглежда само случаите в Бостън, лентата заковава на портите на Ватикана въпроси далеч отвъд отделния случай. Spotlight пита за смисъла от религията, и какво е вярата. От това заглавие научих повече за подмолите на човешката душа, от колкото от всичко, което съм изгледала през последните години. И то без излишни сцени на насилие, кръв и истерии. Не на последно място – това е историята на един журналистически екип, който не се страхува да се изправи срещу мултимилиардното чудовище, наречено Католическа църква. А за нас българите е хубаво, макар и само на кино, да видим какво е истинска журналистика.

Повечето членове на Академията са евреи, така че искрено се надявам, че няма да се поколебаят да връчат „Оскар“ за най-добър филм именно на Spotlight.

За да не си помислите, че много четкам Холивуд веднага ще ви кажа – хич не вярвайте, че само достойните и обществено значими ленти биват номинирани. „Пречистване: Сциентологията и затворът на вярата“ е потрисащ документален шедьовър, който не само, че не е номиниран за „Оскар“, но когато разпитах за него на едно холивудско парти, всички отговаряха с шъткане и „ноу комент“. Академията може да размаха пръст на Папата, но никога няма да посегне на своите златни кокошки. А Том Круз –  лицето и мегафонът на сциентологията, продължава да носи милиони на кино индустрията. Режисьорът на „Пречистване“ Алекс Гибни (вече има един „Оскар“ за документален филм) така майсторски и безпощадно разнищва тъканта на този чудовищен култ, че ме остави без дъх, както никой психо трилър не е успявал. Аз лично мисля да го предложа на Кунева да го включи в програмата на МОН за часовете по вероучение. Нека децата да видят изповедите на бивши сциентолози и да научат от първа ръка как се заражда един култ, как се легализира в религия (сциентологията е официално обявена за такава в САЩ), как впримчва, контролира и манипулира своите вярващи. И най-вече как се превръща в могъща международна корпорация с активи за милиарди. Страховито, зловещо и много поучително.

Не знам дали, защото съм новоизлюпена емигрантка или просто съвпадна с месечния ми цикъл, но се съдрах от рев на „Бруклин“. Нищо депресиращо, напротив много позитивно и обнадеждаващо е, а и аз далеч не съм напуснала родината в онзи драматичен смисъл. Но вечната тема за емигрантството, за онова постоянно разкъсване между тук и там вълнува, особено, когато на лице са двата основни елемента: проста, но добре разказана история, (с номинация за „Оскар“ за адаптиран сценарий) и брилянтната актьорска игра (на 21-годишната Саойрс Ронан, номинирана за главна женска роля). Дали, защото в България почти не остана семейство, в което поне един да не се е пробвал зад граница, но „Бруклин“ ще жегне сърцето на българския зрител. Макар че да си ирландска емигрантка в Ню Йорк през 50-те е доста по-секси и кинематографично, от среща с Бойко Борисов в лондонското ни посолство. Презокеански кораб, голям дървен куфар, Статуята на свободата на хоризонта – романтика и един неясен копнеж. От нашата емиграция такъв филм не може да стане.

„Датското момиче“ е категорично най-красиво заснетата драма на 2016-а. Не случайно е с номинации за декор и костюми. А като прибавим и голямото откритие на годината – Алиша Викандер, заглавието става абсолютно задължителен. Тази мургава шведка не само ще грабне „Оскар“-а за поддържаща актриса, но тепърва ще има да ни изненадва. Гледах я и в „Екс машина“, и трябва да ви кажа, че младост, европейска красота и талант не се бяха събирали на едно място от времето на ранната Пенелопе Крус. Сюжетът в „Датското момиче“ се върти около реалната съдба на първия мъж решил да промени пола си оперативно, някъде през 20-те години. И кой по-подходящ за тази роля от Еди Редмейн. Онзи млад англичанин, който преди 2 години изигра физика Стивън Хокинг и заслужено взе златната статуетка. Сега пак е номиниран и пак заслужено. Режисьорът Том Хупър (и той с „Оскар“ за „Речта на краля“) много естетски, много елегантно и без да се завира в излишни подробности ни разказва за сложната психологическа и физическа трансформация на своя герой. Даже беше обвинен, че изопачил реалните отношения на първообразите Лили Елбе и Ейнар Вегенер, които далеч не били така романтични. Но ние все пак искаме да гледаме кино, а не операция на пенис.

И за финал, но не на последно място, искам да ви припомня, че преди да поучава и образова, седмото изкуство е най-вече забавление и приключение. За това не пропускайте най-остроумната комедия на годината – Trainwreck, у нас преведен като „Тотал щета“. Сценаристка и изпълнителка на главната роля е младата нюйоркска стенд ъп комедийна актриса Ейми Шумър. Не случайно Ейми беше обявена от списание People за една от 25-те интригуващи личности на годината. Дръзка, забавна, откровена и истинска.

Така не съм цвилила от кеф от времето на силните епизоди на „Секса и града“. Чисто женският хумор на Ейми е балансиран от любимия ми комедиен режисьор Джъд Апатоу („Позабременяла“, „40-годишният девственик“, „Така е на 40“). Тези двамата са жесток тандем.

Моше, разбира се, сумтеше и пуфтеше възмутено през цялото време, и на финала отсъди: Страшна тъпотия. Но на мъжете ако не им дадеш войни, коли и велики цели всичко им е тъпо. За мен лично ироничното нищене на мъжко женските отношения в постмодерния свят си е велико занимание. 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Други статии:
ПРЕДИШНА СТАТИЯ: СЛЕДВАЩА СТАТИЯ: