Hollywood Топ 5 на филмите, които НЕ трябва да гледате през 2016-а

„Омразните осем“ определено е най-претенциозната тъпотия излизала на световния кино екран през изминалата година, да не кажа десетилетие. Въпреки че е с 3 номинации за „Оскар“ (в незначителни категории), това творение на маниакално садистичната личност на Тарантино е истинско изпитание за нервите. Отне ми 3 дни да изгледам тричасовата лента. На веднъж може да се изгледа само под пълна упойка. В първия час и половина не се случва абсолютно нищо, освен, че едни зъбати чутури се мотаят в една виелица. Във втория час и половина потичат познатите тарантиновски реки от кръв, фонтани от мозък и дъжд от падащи зъби. Буквално. А финалът… О, финалът е забележително малоумен. На всичко отгоре с Моше се замъкнахме на парти в чест на филма, на което се появи и самият Куентин Тарантино, а Самюъл Джексън пък отпразнува 67-ия си рожден ден. Всички гости говореха зад гърба на звездния режисьор, че филмът е абсолютно негледаем, но иначе се натискаха да го потупат по рамото. Ние с Моше не направихме изключение. В личен разговор Тарантино, трябва да призная, е изключително мил и приятен събеседник. А голямата изненада дойде, когато се оказа, че е гледал всички екшън филми на Моше с Жан-Клод Ван Дам, даже цитира сцени и заглавия по години. С това окончателно се уверих, че човекът не е в ред.  

„Завръщането“ е другото, накичено с номинации за „Оскар“ извращение, при това в най-тежките категории – за най-добър филм, за режисура и главна мъжка роля. От години подозирам, че режисьорът Алехандро Иняриту, мексиканец по произход, тайно си отмъщава на американската публика за жестоката миграционна политика на Щатите към Мексико. Този иначе талантлив мъж е посветил живота си на това да депресира американците. Убедена съм. Филмите му са толкова мрачни и безсмислено тегави, че депресията направо излиза от екрана като отровен газ. Ако си търсите повод да се самоубиете гледайте например Biutiful от 2010 г. „Завръщането“ е в същия оловно сивкав десен. И на всичко отгоре Леонардо Ди Каприо ще вземе „Оскар“-а, към който толкова драпа, точно за ролята, за която най-малко го заслужава. На Академията толкова й омръзна от това амбициозно момче, че на края просто ще му хвърли статуетката да се културиса от него. Аз лично не видях почти никаква актьорска игра поради простата причина, че през половината филм Лео е на носилка, наяден от мечка, през другата половина се влачи по корем, омотан в подгизнали кожи. Почти никакви реплики няма освен едно протяжно мучене и пъшкане. Дори лицето му не се вижда, омазано в кърви и мръсотия. Академията обича да дава Оскари на актьорите за специални заслуги, като качване или сваляне на 20 кг. В случая на Ди Каприо ще му дадат наградата за това, че спи в изкормен кон, плува в ледени води и е снимал 3 месеца на -30 градуса. И май наистина е изнасилен от мечката, нищо, че е женска.

На „Стив Джобс“ без да се замислям бих връчила отличието за най-скучен филм на годината. От „Уикипедия“ научих повече за създателя на Apple, отколкото от тази досадна биографична драма. Вярно, че Майкъл Фасбендер си заслужава номинацията за главна мъжка роля, както и Кейт Уинслет за поддържаща женска, но това не е причина да си губите времето. Подбрани са възможно най-малко вълнуващите моменти от живота на Джобс и са поднесени по-възможно най-безинтересния начин.

„Сътресение“ е недоразумението, за което Уил Смит опищя орталъка, че не бил номиниран. Този път трябва да се съглася с Академията. Защото дори и тя не кълве на елементарно забъркани сюжети макар и по действителен случай и с обществена значимост. Иначе всичко е по стара холивудска рецепта – един самотен черен мъж срещу мощната американска система. Уил Смит обаче е толкова неубедителен и жалък с нелепия си нигерийски акцент, че просто ми беше неудобно да го гледам и изключих телевизора по средата. А жена му трябва да я е срам да излезе на улицата, камо ли да плаши с бойкот на церемонията.

„Край морето“ е поредният режисьорски напън на Анджелина Джоли,  в който двамата с Брад Пит отново са заедно на екран. От целия филм разбрах само, че Анджи е била нетърпелива да си покаже новите силиконови гърди, които „Холивуд рипортър“ определи като „чутовни“. Уважавам Анджелина, наистина силна личност, посветена на смислени каузи, включително на това да дава кураж на милиони жени с рак на гърдата, но като режисьор ми идва в повече. „Край морето“ е протяжен, монотонен и в крайна сметка доста несполучлив опит за арт любовна драма. Плюс това Брад Пит е с мустаци. Не, благодаря!

„45 години“ е нещо като продължение на горната лента. След като го изгледахме с превъртане Моше заяви, че ако още веднъж му пусна нещо подобно ще подаде молба за развод. Трябва да си призная, че дори и аз, която имам вкус към нискобюджетното независимо световно кино, оформян с години в „София филм фест“, не успях да разбера защо ми трябваше да гледам тази старческа семейна драма със старчески секс сцени и прочее подробности от старческото ежедневие на една британска двойка. Шарлот Рамплинг наистина остарява като катедрала и само за това си заслужава тазгодишната номинация за „Оскар“, но това не е повод ние да се измъчваме.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Други статии:
ПРЕДИШНА СТАТИЯ: СЛЕДВАЩА СТАТИЯ: