ИРИНА АСИОВА-ДИАМАНТ
Всеки кадър от “Борат” е идиом, който изглежда като пошъл скеч, а всъщност е сбит разказ на болната ни реалност
Съвсем се бях отчаяла покрай злите, примитивни, жалки коментари за “Борат” и Мария Бакалова. Отчаяна, че част от тази България, която Саша Барън-Коен поздрави за невероятно талантливата и смела Мария, не може да оцени талантите си. Не просто не ги цени… копнее да ги смаже, да ги заличи. И тогава попаднах на едно обяснение на колежката Виолета Симеонова: “Борат” е изтъкан от идиоми на американската действителност, манталитет и начин на мислене”!
У нас тези идиоми просто не са познати. Не ги разбират. Не че сме “един много малък, но за сметка на това много прост и зъл народ”. Не, причината е, че няма кой да седне и спокойно да “преведе” идиомите. За да му стане ясно на масовия български зрител защо “Борат” не е чекнене и пошла халтура, а един от феномените на днешното световно кино. Създател на собствен “Борат” жанр, пресечната точка между изкуството и реалността и най-вече – смело, дръзко до безумие изправяне очи в очи с недъзите, с чудовищните израстъци на съвременното човечество. Звучи малко високопарно?! Ок, ще се пробвам да ви “преведа” идиомите и на края пак шсиговорим.
Да започнем направо с най-трудната за преглъщане сцена, в която мнозина забуксуваха и така и не успяха да догледат филма.
Сцената, в която героинята на Мария танцува на бал на дебютантки, повдига роклята си и отдолу се вижда… о, ужас, изцапаното й с менструална кръв междукрачие. Да, неприятно за очите, отблъскващо, гнусно дори. Публиката в залата е отвратена и шокирана. Такива са и зрителите пред екрана. Копринка Червенкова и тя е дълбоко възмутена: Не знам една уважаваща себе си актриса как може да приеме да играе това. Как може?! Това дъно! То е срамна робата!
Госпожо Червенкова, обръщам се към вас, защото вие не сте анонимен хейтър от Фейсбук. Вие сте грамотна жена, френски и руски възпитаник. На годините на майка ми сте. Не знам за вас, но майка ми и сестра й са първите жени в тяхното разложко семейство, които получават висше образование. Майка ми е инженер химик, сестра й – педиатър. Вие ли не знаете, че само едно поколение по-рано жените просто са чакали да им дойде цикълът, за да стават за женене. И толкоз. С това се е изчерпвало предназначението им на Земята! Госпожо Червенкова, вие сте изкуствовед! Боркиня за гласност и преустройство! Би трябвало да знаете, че по света все още има много хора, които мислят, че това й е работата на жената. Да ражда, да си гледа децата, да върти къщата и да не се обажда много, много. И тези хора не са само по афганистанските чукари. Има ги и в сърцето на цивилизования свят. Има ги и в Америка. Те са много влиятелни и затова не са никак безобидни. Аз не вярвах, че ще ги срещна точно в Америка обаче ги видях с очите си. Живях 2-3 години в столицата на Луизиана, дълбоко в Американския Юг и бях заобиколена от тях. Това са онези същите симпатични хорица от отвратителната сцена с мензиса на Тутар. Онези, облечените в бални рокли и фракове младежи от заможни семейства, които все още дълбоко вярват, че на една девойка като й дойде цикълът си е съвсем в реда на нещата тя да бъде представена на обществото. Подобаващо. Като стока. Добре опакована и нагласена за витрината. Щото бързо ще й изтече срокът за годност, а всяка година иде нова и нова стока. Стана дълго, госпожо Червенкова, но се надявам да ми следите мисълта, вие сте умна жена. Та това, което правят бездарният, според вас Саша и заоралата дъното Мария, е да се изправят фронтално пред лицемерието на едно претендиращо за висше общество и унизителното принизяване на жената до детеродните й функции. Да, гнусно, грозно, отвратително, отблъскващо и неприемливо е… в 21-и век все още да има подобно отношение към нас жените. Обнадеждена съм обаче, че Саша и Мария събраха смелост да излязат и да го заявят пред света. Възхитена съм и даже им завиждам за революционния плам. Да, това си е една малка революция. И като всяка революция иска и кръв. Пък била тя и менструална. И най-важното… госпожо Червенкова, никога не е късно да си поговорите със своя “важин”. Спокойно, няма да ви изяде!
А сега да преминем към следващата сцена, която разбирам също дълбоко ви е възмутила. Даже подозирате, че в нея играе двойник на Джулиани, въпреки, че той самият не отрече. Малко се вкарвате във филма май. Също като героите на Борат. Това е сцената, която и вас е възмутила, професор Добчев. Да, професоре, на вас говоря. Аха, сцената, в която, по думите ви, Мария показва единствено колко добре умее да се слага на мъжете. Да ви кажа пък аз какво видях в сцената, която превъртях десетки пъти, подпиквайки и цвилейки от смях. Сцена, която ще се изучава в академиите по актьорско майсторство. И сега ще ви обясня защо.
Преди 6-7 години мъжът ми, продуцентът Моше Диамант, едва ли го знаете, той прави едни много комерсиални филми, няма да ви се харесат, защото хич не са високо изкуство, ама пък изкарват нелоши пари… та мъжът ми снима документален филм за Последния принц на мафията. Майкъл Франчезе се казва. Някога капо на нюйоркската фамилия Коломбо, спечелил най-много пари за американската Коза Ностра от Ал Капоне насам. Та 69-годишният днес бивш дон ми разказа как му се налага да си изкарва прехраната като мотивационен лектор. Открил Господ докато лежал в килия два на два.
Защо ви занимавам с този човечец ли? Сега ще ви обясня, професор Добчев. Ще ви преведа идиома, който не сте разбрал. Франчезе и десетки мафиотски босове попадат в панделата, изпратени там от един млад и амбициозен прокурор с ирландски корени. Руди Джулини се казва. Същият, който Тръмп назначи за свой питбул, адвокат, консилиери и защитник на републиканската права вяра. Човекът, който прекърши гръбнака на организираната престъпност в Ню Йорк, но на стари години реши да осребри митичния си образ като обеща на американците да им върне истината. Срещу $20 000 на ден. Истината според него е, че китайците са пуснали вируса, Доналд е спасил милиони граждани, а демократите му откраднаха изборите. Доналд така и не му плати. Защото Руди нищо не можа да докаже. И от някогашната легенда на американското правосъдие ще останат само две картинки. Едната е с черната боя, течаща от потните му бакенбарди, другата е в спалнята с Мария Бакалова. Мда, сцената, в която страшилището на подземния свят се разтапя като масло в тиган и цвърчи от удоволствие пред нашето момиче. Това, което вие наричате слагане, аз наричам изкуство. На прелъстяването, на импровизацията. И няма американска актриса, която може да изиграе тази роля, защото американките отдавна вече са забравили как се прелъстява мъж. Ако това изобщо можем да наречем роля. Без заучени реплики, без право на втори дубъл. Светкавични реакции, бърз ум и великолепна актьорска импровизация. Това 23-годишно момиче смайва!
Сцената ще остане в историята не просто като флирт на източноевропейска слагачка с изкуфелия Руди. Тцъ. Ще остане заради смелата и талантлива Мария, която имаше топките да се изправи лице в лице с легендарния образ, да го разглоби на съставните му части и да покаже, че и този блюстител на законността и рицар на високите нравствени норми е замесен от все същото тесто, както и всеки простосмъртен чичак… Уиски в спалнята, шляп по хълбока. “Добре, миличка… Можеш да ми оставиш телефона и адреса си.”
Всеки кадър от “Борат” е идиом, който изглежда като малоумен, пошъл, евтин скеч, а всъщност е сбит разказ на болната американска, пък и световна действителност.
Лекар, който е готов да сложи силиконови цици на тийнейджърка, за да се хареса тя на богат мъж. Пастор, който твърди, че абортът е грях, въпреки, че бебето е заченато от кръвосмешение, защото Бог така е решил. Продавач в магазин, който спокойно обяснява, че ако искаш да убиеш 20 цигани ще ти трябва по-голяма газова бутилка. Ма не знаете ли… демократите са демони, а семейство Клинтън въртят педофилска организация, която измъчва деца и източва от кръвта им дрога.
Да, има такива хора. И не са само в Америка. Навсякъде са. Те не са непременно зли, но си вярват и могат да станат опасни ако са мнозинство.
А Саша и Мария ни ги показаха по начин, по който нямаше да можем да ги видим ако не бяха надянали образите на полуидиотите Борат и Тутар. И е важно да се знае, че тая работа не е никак безопасна. Да отидеш сред хора, които имат в спалнята си повече оръжие, отколкото долно бельо и са готови да пият белина само, защото Тръмп им е казал, не е шега работа. Не случайно Барън-Коен е носил бронежилетка, докато снимал “Борат” 2.
И на финала, но не на последно място… Казахстан на Борат не е просто републиката между Русия и Китай. Това е Долната земя, в която мъжете обичат само синовете си, а дъщерите държат в клетка и се срамуват да ги хванат за ръчичка на улицата. На нас си ли точно трябва да обяснявам, че това грозно място не е на картата. В главите ни е.
На вас госпожо, майка на Мария Бакалова, искам да кажа… не плачете, освен ако сълзите ви не са от радост и щастие! Бъдете горда, защото сте отгледала удивителен талант. И свободен човек. Мария е непросто първата българска актриса номинирана за “Оскар” и говореща на български език. Не просто първата източно европейка, номинирана за “Оскар” от 67-а насам. Тя създава собствен жанр, собствена ниша! Холивуд си има Мерил Стрийп, има и безброй знойни красавици с безброй акценти. Но си нямаше Мария. Смелото българско момиче, което може да изиграе и прелъстителка, и идиот. Може да изиграе, каквото си поиска.
А на теб мила, храбра и талантлива Мария, мога само да кажа… чака те бляскаво бъдеще. Бъди свободна! Както те видяхме в онази сцена…Бъди сякаш тичаш боса по улиците на Ню Йорк! Само не се обръщай назад. И не се сърди на малките, клети души. Не е лично. Те не са виновни. Объркани са.
Аз, мила Мария, ти събирам гласове от Академията. Имаш един от мъжа ми, един от зет ми, един от режисьора на “Джеймс Бонд” и един от режисьора на “Умирай трудно” 2. Те са тук в България, снимат филми, а аз вървя след тях и ги бутам след всяка твоя награда: Видяхте ли, видяхте ли нашето момиче!? Да ти призная, не го правя заради теб! За себе си го правя. Бе, толкова ми е драго, че направо ми иде да се тупам по гърдите и да крещя: Мария, булгар, булгар!
Надявам се никога да не прочетеш този текст, както и хилядите глупости изписани по твой адрес, защото нямаш време да се обърнеш от работа и награди. Нямам търпение да видя какво сте забъркали с Джъд Апатоу – най-гениалният американски комедиен сценарист и режисьор днес. За едно съжалявам… не можахме да се насладим на разкошните ти тоалети на червения килим, а трябваше да ги гледаме само в Инстаграм. Но най-много ме е яд, че речта ти, когато “грабнеш” “Оскар”-а, ще трябва да я произнесеш от някой холивудски офис. А така ми се искаше български език да гръмне от сцената на Долби тиатър!
Брилянтно. Диамантно. Перфектно.
По никакъв начин не искам да влизам в спор с Вас – в мнението Ви има определени аспекти, които, считам, са интересни.
Опасявам се, обаче, че текстът Ви пропада – редом с всички други коментари по темата – в един изцяло бинарен контекст, в който всяка половина се опитва да обясни на другата защо съответният филм е добър/лош и очаква, едва ли не, противниците на посочената идея неминуемо да се съгласят с правотата й. Което, както всички знаем, няма да се случи. Няма човек, който, ако не харесва “Борат 2”, ще прочете този текст и ще си каже “брех, маа му, аз не съм прав”. Ако това се случваше в ситуация, която не беше толкова предварително наситена, тогава – да, може би би имало някакъв шанс. Но в момента никой няма да отстъпи от мнението си, защото тази тема очевидно се е превърнала в някаква нова религия – и е от изключителна важност за всеки човек да защити правото си на съществуване, като изкаже позиция по този тъй наболял въпрос.
Второ – свободата на словото, мисля си, е аспект, който конституира нашето “демократично” битие. Съответно – не можете да задължите някого да харесва филма – всеки би трябвало да има правото да изкаже гледната си точка. Която гледна точка, респективно, не би трябвало да оскърбява Вас.
Трето – да, филмът е създаден за специфичен американски контекст. Идеята на идиомите е те да бъдат трудно преводими – и разбирани същински от една конкретна част от световното население. То е като да се сърдим/ядосваме на хора, които не говорят нашия език – и да сядаме да им говорим колко е хубав той и как те трябва едва ли не да съжаляват, че не могат да го разберат.
Четвърто – не смятате ли, че по леко парадоксален начин влизате в позицията на защитник на това, което според Вас е “високо” изкуство – тоест, по същия този начин, по който въпросният професор защитити своята концепция за изкуството? Защото ако за един човек концепцията за високо изкуство представлява остра политическа критика или сатира, то за друг същият термин може да представлява метафизика, която е обвързана с природата на човека, взаимоотношенията му с бога и прочее.
И пето – има много канали в Youtube, които се занимават с разобличаване на педофили – някой мъж се представя за невръстно момиче – или момче – след което има дълги чатове със съответният педофил, в които поставеното лице прекрасно играе ролята си, в някои случаи дори има обаждания по телефона, в които преправя гласа си – те си уговарят среща, човекът отива на нея, педофилът разбира, че е разобличен – и започва да бяга. Защо тези канали не са обявени за шедьоври на изкуството, или пък за световен феномен, при все, че те ползват същите прийоми, каквито са ползвани и във филма, и играят ролите си не по-зле?
Може би е редно да кажа, че не съм особен почитател на “Борат 2”. По моето скромно мнение – не претендирам за експертност – той не успява да надскочи парадигмата на разобличаването – тоест, той остава на ниво посочване и демаскиране, но не предлага възможен изход от ситуацията. Да, има множество такива хора – ала този филм нито ще каже нещо повече на хората, които вече го знаят, нито ще промени позицията на тези, които нямат нищо против въпросната тенденция.
Що се отнася до (леко заядливия) аргумент “той мъжът ми прави едни филми, те не са високо изкуство, няма да Ви се харесат, но пък изкарват нелоши пари” – то, първо – не е ли подобно мисленето на същите тези бащи с дъщери, които оплювате (“тя дъщеря ми не е кой знае колко умна, но пък, ако я омъжа добре, ще има нелоши пари”), и, второ – ако размерът на прихода и “народната любов” беше от съществено значение за оценяването на изкуството, то, мисля, не бихме имали художници като Ван Гог. Или Кафка. Или Моне. Или някого другиго.
Мисля, че ме разбирате.
С огромно удоволствие изчетох…. Обяснението за “идиомите” е необходимо, надявам се, че хората ще разберат. Поздравления за текста!
Разтърсващо! Страхотно! От ясно, по-ясно! Браво!
Трябваше да се появи такъв текст. На излизащите от Зоната са необходими водачи. Дори да обяснят къде са и какво правят онези, които са ги изпреварили.
Дано сте права, госпожо. Да успява Мария Бакалова! Да е здрава и да има късмет.
🤩Amazing/Страхотно, изумително е! Най-после някой да го каже/преведе, ама така, че да издрънка! 🙏Благодаря, Ирина!❤️
Браво, Ирина! Почти всяко Ваше изречение тук съм писала и аз- с много подобни думи и обяснения. С опит да направя културен превод. С чистата радост, че Мария ни дава надежда – на това поколение, което опитваше по всички начини да надрасне мантлитета, от който идеше през 90-те. Но ни беше рано сякаш. Сега им е времето и страшно им се радвам! Уникални са! Дано се появят повече смели Марии! 🙂
Брилянтен анализ и коментар! Поклон, г-жо Диамант!
Да!
Развълува ме до сълзи, Ирина. Друго няма смисъл да се казва! Прегръщам те!
Браво и браво! Браво!
Много трогателно и ” подпикващо”
“А Вие правите ли метрампаж?”
Навремето с тоя провокативен въпрос изгря Куку предаването. Отговорите, ако си спомняте, показваха простотията и ниската култура на обикновения българин.
Оттам последваха “Шат на патката главата” и цялата славитрифоновщина, която претендира да се гаври и иронизира средния българин по начина по който Коен си мисли че се гаври със средностатистическия американец.
Не знам дали Слави заслужава Оскар, но през екипа му минаха и таланти.
Та нищо не пречи Зуека да е талантлив актьор, а “Шат на патката главата” да е халтура и простотия.
Въпреки че може да се напише подобно есе, как “Патката” е идиом шедьовър, неразбран от простата публика.
На мен изключително ми допада съчетанието “сестро де е Караджата и шат на патката главата”, влагам в него смисъл, който малцина биха разбрали – гавра с измислената ни история, пълна с лъжи открай докрай. Да, бих могъл да защитя такава позиция, но знам че няма да е искрено и че въпреки някои попадения, въпросното произведение си остава халтура.
Та и в случая с Мария Бакалова – нищо не пречи хем тя да е талантлива, хем филмът да е боза.
Аз съм сто процента съгласен, че да скочиш от образа на дебил в образа на прелъстителка, да омаеш Джулиани, със съзнанието за всички възможни последствия и без право на втори дубъл, се иска голяма доза и смелост и талант. И шапка и свалям!
Което не пречи филмът като цяло да не надскача халтурата.
Не знам какво шокиращо нещо разкрива за средния американец. Освен че е доста толерантен и търпелив. А какво би направил средния българин или европеец в подобна ситуация? Влиза в скромния ти магазин някой дето се прави на луд и почва да задава малоумни въпроси. Да го напсуваш и изгониш с ритници ли? Да се обадиш на 112 ли, при положение че не е извършил нищо нередно? Да се опиташ да го превъзпитаваш и да го промениш ли? Ами!
Та, Вие правите ли метрампаж?
Изключително, перфектно професионално. Браво Ирина!!!
Блестящо и трогателно написано Ирина !Прочетох с голямо вълнение и не знам за кой се вълнувах повече -за успехите на Мария или написаното от Ирина.На Мария желая успех .Гордеем се с теб Мария!!1
Г-жо Асиова, аз съм една”проста”учителка по математика, пенсионерка,на 71 години и бях шокирана от публикациите на такива видни,умни разбирачи, някои от които използваха такива термини,от които ми се замайваше главата.А на мен не ми беше необходимо,някой да ми обяснява филма ,или колко долна е ролята на Мария Б. Аз видях колко трудна е ролята на Тутар и колко блестящо я изпълни Мария.Бях изключително щастлива,когато видях,че актрисата е номинирана за награда “Златен глобус”и разочарована “,че не и я дадоха.Благодаря ,вашата статия ме въодушеви!
Аха, жената на Моше е фенка на Коен, а всички дружно мразят тези лоши републиканци! Не е политика, а въпрос на изтънчен вкус и естетика, така ли? И между другото, съветът за пиенето на белина не го ли усетихте като идиом?
Заблуждавате се дълбоко или просто си играете на евтина про-неолиберална пропаганда, която вече на всички до болка досади, госпожо Диамант. Поне не се опитвайте да заблуждавате българите с вашите т. н. идиоми. Да знаем много добре за идиомните напъни на Саша Б. Коен много от преди Борат, защото и тук си ги имахме същите и то много преди Саша, като “Улицата” и “Куку”(доста по-добри са от Борат) например… Но това далеч не значи, че Борат не е една долнопробна, халтурна и политическа при това пропаганда унизяваща и казахстанците( казахстанската – българка), и българите и всички зрители! И не подценявайте и обиждайте българите, моля!
Петя Трифонов, ще се съгласите, че освен тези, които вече знаят и такива, които нямат нищо против, има и мнозина други, които все още не виждат очевидното… Мисля, че именно те са фокусът на посочването и демаскирането 🙂
Извинявам се, г-н Трофимов, видях, че името Ви е било изписано погрешно от автоматичния редактор.
Уважаема госпожо Диамант, прочетох статията Ви много внимателно. Три пъти. Съвсем умишлено не коментирах веднага. Изчаках. Прочетох мнението Ви отново. Междувременно убих част от скъпоценното си време, за да гледам Борат 2. Защото, нали, леко идиотско е да коментираш нещо, което НЕ познаваш. Което си е национална българска черта. Аз НЕ правя така.
Нямах намерение въобще да си правя труда да споделя мнението си нито за този ” филм”, нито за Бакалова. Причините да реша обратното са две. Първата е тонът на Вашата статия. Звучите като човек, който няма проблем с мнение, РАЗЛИЧНО от своето. Като човек, който няма проблем да спори ВЪЗПИТАНО и като НАИСТИНА културен човек. Нещо, което няма как да кажа за 99% от хората, крещящи в публичното пространство колко велика е Бакалова и колко прости, ограничени завистчии сме всички, които НЕ харесваме този боклук Борат 2. Втората причина да реша да споделя мнение са именно тези хора. Всички тези знайни и незнайни журналя, писачи, ” капацитети” и обикновени виртуални безделници, които изведнъж започнаха яростно, невъзпитано и просташки да тръбят, че съмняващите се в успеха на Борат са ” провалени идиоти”, “завистливи бездарници” и още такива много прочее.
От кога стана НЕПРИЕМЛИВО да НЕ харесваме каквото и да е?
От кога стана ЗАДЪЛЖИТЕЛНО всичи да сме на ЕДНО И СЪЩО( хвалебствено) мнение?
От кога така се оказа, че ако директо кажеш мнението си- значи си “провален”, “бездарник”, “завистливец”?
От кога така, госпожо Диамант? Тоя брутален болшевизъм, тая хунвейбинщина не ги ли преминахме вече!?
Особено дразнещо и отвратително е това. Заклеймяването на тези, които имаме какъвто и да е резерв към този ” филм”. Някоя си Диляна Ценова написала нещо със заглавие “Мария и копринките”. Ами аз нямам нищо против да съм “копринка”. Ако това означава интелигентен човек, прочел повече книги, постарал се да се образова достатъчно добре и способен да аргументира възпитано мнението си по даден въпрос- да, аз съм копринка. Амо от къде ще знае Ценова какво усилие- постоянно, дългогодишно усилие и шлифоване на интелекта- изисква това да си ” копринка”! Важното е да ехидничим. Да се подиграваме с тия, които четат нещо повече от хороскопи и са гледали нещо повече от Комиците по телезира и извън него. Георги Тошев и той- да си били мълчали значи ” другарките от библиотекарския в Москва!” !???? Първо- според Тошев излиза, че да си библиотекарка е нещо унизително, подигравателно и долнопробно. И второ- някой да вземе на му обясни на клетия Тошев, че Висшият институт по театрално искуство в Москва е ВИСШЕ училище от самото си създаване на 22- ти ноември 1878- ма година. Повтарям- 1878- ма. И винаги е било трудно да се добереш до място в това наистина престижно висше училище. Изобщо да не повдигам въпроса, че ако госпожа Червенкова беше завършила Бъркли или Принстън- НИКОЙ нямаше да си позволи да подиграва образованието й и да иронизира професионалната й компетентност! Което е в най- добрият случай обикновено лицемерие и двоен стандарт. Да, прочетох думите й, че: ” Мария Бакалова е дъно”. И съм съгласна с това що се отнася до Борат 2. Наскоро гледах един български филм, в който Бакалова си партнира с Васил Банов. ” Като за последно”. Ами нищо общо с това безумие. Нищо общо.
За мен лично големият разговор и истинската тема в тази ситуация не е нито Мария Бакалова, нито това е или не е Борат обикновен боклук. За мен големият разговор и истинският проблем тук е как така се оказва, че НЯМАМЕ ПРАВО на критично мнение. На нехаресване. Моля, да подчертая! НЕ говоря за някакво елементарно плене. Говоря за аргументирано мнение. Как така се оказва, че видиш ли, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да харесваме Бакалова? Не, НЯМА да я харесвам САМО защото е българка. Това е комплексарщина и провинциализъм. В най- лошият смисъл на думата провинциализъм. Междудругото, провинциализъм НЕ Е адресна регистрация- това е ментална квалификация. Малко хора в България имат достатъчно мозък да проумеят това.
И нещо за Вашите идиоми, госпожо Диамант. Дали си давате сметка колко снизходително звучите? Дали разбирате как обидно подценявате способността на хората да мислят? За едно нещо съм съгласна с Вас- за отношението към жените. Томове мога да напиша по тоя въпрос. Томове. Аз съм ЖЕНА хирург в България. Черепно- мозъчен хирург. Но нищо няма да напиша. Няма смисъл. Никакъв. Само една лека вметка. Понеже коментарът ми стана дълъг. Никога няма да забравя думите на баба ми, майката на майка ми, когато разбра, че искам да бъда хирург. Тя ме погледна и каза: ” Не си красива. И си умна. Сама по себе си тази комбинация е смъртоносна. Никой мъж не иска умна и грозна съпруга. А сега- хирург!” Никога няма да забравя какво изпитах, когато я чух. Болка, унижение, ярост и неописуема мъка. Едновременно. Бях на 15. Напуснах България година по- късно. И докато станах на 27 не се върнах нищо веднъж. Не исках. После го правех повече от чувство за дълг, отколкото от емоция. За протокола- баба ми беше съпруга на царски офицер, възпитаник на Сорбоната, четеше свободно на пет езика. И тази жена ми каза ТОВА. Тя смяташе, че моето ЕДИНСТВЕНО предназначение на тая земя е да родя дете на някого. Никога не й простих онези думи. Може да е дребнаво и глупаво. Не й простих. И не й позволих нито веднъж да си въобрази, че може да се гордее с успехите ми първо като отличен студент, после като добър лекар. Най- страшното е, че НИЩО не се променя. Ако знаете колко често чувам думите: ” В тая болница мъже- хирурзи няма ли?” Научих се да не ги чувам. Иначе трябва да скоча от покрива на болницата. Въпреки че…понякога си давам сметка, че най- грешното ми решение е да се върна в България преди десетина години. Е, винаги мога да поправя решението си. И вероятно ще го направя. Скоро. Тази част от статията Ви беше…как да кажа. Личен опит. Неприятно добре знам точно какво имате предвид. Но относно Борат 2 и Бакалова- повсеместният телешки възторг е смешен и жалък. И всичко това изобщо не е повод за гордост. Това е нечий ЛИЧЕН успех. Това не е успех на България. Филмът е абсолютна, брутална, пошла чалга. Може би Бакалова е прекрасна актриса. Може би ще я видим в много страхотни роли. Аз лично й желая да е здрава и да постигне още много, много успехи. Но Борат не е успех. Борат е срам. И, да. Имам право да имам това мнение БЕЗ да бъда подигравана за него. Щом съм достатъчно приличен неврохирург, значи съм достатъчно интелигентна, за да преценя дали един филм е ужасен или не. Пък и щом всеки втори профан и безпросветен неграмотник може да влезе в кабинета ми и да каже, че ” при Гала казаха всичко за моето заболяване”- значи и аз мога да кажа дали един филм ми харесва или не. Нищо, че след цял живот учене и вече сериозна кариера НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАМ да кажа, че знам ВСИЧКО дори в своята сфера на медицината. Ама щом Гала е казала…Кои сме ние, ” простите” ексерти и подготвени специалисти!?
В предишния си коментар съм допуснала няколко наистина досадни технически грешки в правописа. И не съм ги видяла. От бързане. Надявам се да бъда извинена! 🙂
Прекрасна Мария Бакалова, гордея се с нея!
Що се отнася до Борат, ние отдавна си имаме нашият вариант на Борат, който показва недъзите на обществото ни. Казва се Бай Ганьо. С него ние се забавляваме, понеже разбираме за какво иде реч. Така мисля, че Борат е американският Бай Ганьо и неговите идиоми са по-добре разбрани от американците.
В едно интервю Саша Барън Коен казва, че “ако не намерят подходяща актриса да изиграе Тута, няма да започват филма”. Това че има Борат 2 и то с такъв успех е голям успех за Мария и само можем да се радваме и да се гордеем с нейния талант.
Страхотен текст! Перфектна дисекция и точно в целта! Поздравления, Ирина! Не сме се виждали може би… не смея да кажа даже:)))))
Уважаема г-жо Петкова, ако малката интелигентна общност от вашата професия някога успее да направи така, щото да може да се “налива акъл”, то хора като дамата на която отговаряте няма да имат проблеми сполучливо да поучават “малограмотните” кое е хубаво и кое не. И това е хубавото, че НЕ МОЖЕ. Ето защо всеки харесва това което иска, а не по принуда. “Насила хубост не става”, както става дума в един прекрасен български филм – “Да обичаш на инат”.
Уважаеми господин Колев, благодаря. За нормалния отговор, първо. В България вече е прецедент да си говорим възпитано и нормално- особено ако не сме съгласни един с друг. Уви, прецедент е. За протокола- престанах да бъда ГОСПОЖА Петкова в момента, в който положих Хипократовата си Клетва. Вече съм ДОКТОР Петкова. И се опасявам, че настоявам и държа на това обръщение. Не е от суета. Просто съм се потрудила доста за привилегията да се обръщат така към мен. Защот за мен да си лекар, освен, че е призвание е и привилегия.
Колкото до ” наливането на акъл”. Като неврохирург мога да Ви кажа, че акълът или го има, или не… За жалост, медицината никога няма да напредне толкова,
…изглежда компютърът ми мисли вместо мен днес. 🙂
Та, никога няма да сме толкова напред с медицината, че да имаме ваксина срещу глупостта, войнстващата малограмотност и лошите маниери. За жалост, няма как. Прав сте, че всеки харесва това, което сметне за добре. Но тук не става въпрос ПРОСТО да харесваме или да не харесваме Бакалова. И този просташки филм. Тук става дума за КРИТЕРИИ, господин Колев. И тези критерии не се определят от моята или Вашата симпатия или антипатия. Тези критерии са летва, под която не следва да се пада. Да, киното може да е забавление. Киното може да е индустрия и като всяка индустрия да се стреми към печалба. Така е. Но киното е още нещо. Много повече от това. Киното е нещо, в което ние се припознаваме. Нещо, чрез което си обясняваме света около нас. Като книгите, музиката, картините. Като всяко друго изкуство. Да, не може всички режисьори да са като Фелини и Рангел Вълчанов. Но и не може всяка идиотия да бъде приемана като ” забавление” и ” въпрос на вкус”. Когато нещо е безвкусно, пошло и отвратително- то Е безвкусно и отвратително. И това не е въпрос на симпатия, а на критерии. Каквито критерии всеки нормален и интелигентен човек следва на има. И да не ги снижава, а да ги надгражда.
Всички проблеми на обществото могат да бъдат показани по интелигентен и въпреки това провокиращ начин.
Това е видно от безброй книги, опери, театрални сюжети, балети, картини и филми.
При Саша Коен интелигентността е обидно скрита зад простащината, която винаги провокира (но не винаги към размисъл) и винаги добре се продава.
Защото простаците винаги са били повече от интелигентните.